ДО ЧОВЕКА С ТРИТЕ ОРДЕНА: ЗА МИЛОСТТА КЪМ БЕЗСЛОВЕСНИТЕ
Три ордена блестят върху гърдите ти и затова, казваш, ти е още по-трудно да приемеш епитимията, която ти е наложил местният свещеник. А епитимията ти е наложена, защото жестоко си пребил съседския кон, който бил влязъл в твоята ливада. Счупил си му единия крак и си му избил едното око. От какво се оплакваш? Трябвало е и сам да си наложиш наказание, по-строго от онова, което ти е наложил свещеникът.
Ти питаш: нима това е толкова голям грях? Как да не е! Какво разбира безсловесното животно? Нима не виждаш как хората не зачитат чуждия имот, а какво остава за коня! В Светото Писание четем следните думи: „Праведникът се грижи и за живота на добитъка, а сърцето на нечестивеца е жестоко” (Вж. Притч. 12:10). Прецени сам към праведните ли спадаш или към нечестивите, щом за наръч трева си взел такава висока цена - и окото, и крака на добичето. Ако за коня можеше да се говори като за личност, то бихме казали, че той е удържал морална победа над теб. Защото не се е защитавал и не се е противил на злото. Ти си го бил, а той е бягал, опитвайки се да избегне ударите, докато не е излязъл от твоята ливада сляп и сакат. Не те ли изгаря съвестта за това?
Казвам ти: съвестта на всички истински християни е на страната на коня и против теб. Дори ако наречеш този кон крадец, какво толкова ти е откраднал? Шепа храна - толкова, колкото му е потребна за един ден. Не повече. Помисли колко по-голяма е човешката крадливост. Представи си човек крадец, който е попаднал на „богата паша" - да кажем, в някоя банка или магазин. Дали би взел само толкова, колкото му е нужно за един ден и би оставил недокоснато останалото? Всичко, братко мой, всичко би взел. Всичко, което би намерил и което би го хранило може би сто години. Виждаш ли колко по-почтен е конят крадец от човека крадец? И въпреки всичко нито един съд не би извадил окото или строшил крака на човека-крадец. Би го изпратил в Пожаревац, за да размисля известно време на държавни разноски за своето престъпление.
Хората няма да те накажат, но нима и твоята съвест няма да направи това?
О, съвест, пробуди се в човека!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !